Преди около месец четох статия в seomoz.org, засягаща появата на нов линк елемент, наречен просто canonical. Накратко, Google, Yahoo и Live са се съгласили да разпознават нов canonical линк атрибут, който ще подпомогне борбата с автоматично генерираните (и не само автоматично) копия на съдържанието на даден сайт. В последващо видео на Мат Кътс разбрах, че това е инициатива на Google, която другите търсачки подкрепят. canonical елемента има много потенциал и ще стане решение на много проблеми, пред които сме изправени днес.

Според мен, най-голямата красота на новият елемент е неговата ясна и проста концепция. Поставен в хедъра на страница http://www.allviaweb.com/index.php, той казва “Аз съм копие на http://www.allviaweb.com“. Търсачката разбира, кой е оригинала на дадена страница и по-нататъчните проблеми със страници дубликати се елиминират.

Но защо е това важно след като има и други методи за справянето с копия на съдържанието, които са ефективни и изпитани? За да ви покажа по-ясно отговора, нека първо разгледаме наличните начини за борба с двойното съдържание:

1. 301 пренасочване - Ако дадено съдържание се повтаря на няколко страници или домейна, които притежаваме, то можем да използваме 301 пренасочване и да насочим всички копия към оригинала. Това е много използван подход, а и всички входящи линкове, които биха могли да притежават копията, ще бъдат отчетени в ползва на оригинала.
2. Изкарване от индекса – Ако по една или друга причина не можем да използваме 301 редирект, а не искаме дадено съдържание да бъде индексирано, то тогава използваме robots.txt или noindex, nofollow мета таг. Това е удобно, когато използваме дадени страници като част от афилиейт програма с цел тракинг и не можем да си позволим да редиректваме.
3. Елиминирането на повтарящи се страници на ниво разработка – Да, звучи много романтично, и в този идеален свят доста от нас щяха да са безработни Проактивните действия са за предпочитане, но в доста случаи, оптимизацията се намесва след завършването на сайта и фундаменталните промени могат да бъдат трудно приложими.

Да предположим, че сайтът ви развива афилиетска дейност и ползва поддомейни като сигурен начин за проследяване на посещения, с цел заплащането на съответните комисионни. Тези поддомейни са копия на главният ви домейн и на практика потребителя не усеща разликата. Тези поддомейни обаче често започват да се появяват в Google, на мястото където би трябвало да се позиционира сайта ви и по този начин вие плащате комисионни за трафик, който вие бихте получили.

301 пренасочването е невъзможно, понеже статистиките на афилиейтите ще бъдат опропастени и ще загубите партньорите си. Оставащият вариант е забраняването на тези страници със robots.txt или noindex. Тук обаче не можете да се възползвате от линковете, които събдомейните ви получават от партньорите, а това обикновено са ценни линкове от сайтове във вашата ниша. Canonical линк елемента не позволява поддомейните да се ранкват, а всички входящи линкове към събдомейните се зачитат като линкове към главният домейн.

Тествах подхода и работи. Отчетох входящите линкове в Google Webmaster Tools, за един от сайтовете, с които се занимавам. Към средата на февруари линковете към главната страница бяха 743. След поставянето на canonical линк елемент отне около 2 седмици за да видя реални резултати. Входящите линкове към главната страница станаха 957. Това за мен бяха едни ценни, загубени линкове, а сега подпомагат работата ми неимоверно. Други страници от сайта също получиха допълнително линкове, и така линкове “от резерва” станаха 300 само за две седмици! През цялото време газих във вода, а ходих жаден, докато не се появи canonical url тага.

Примерът горе важи и за друг тип тракинг линкове, било то с папка или параметър. Аз лично се борих доста с тракването чрез събдомеини и споделям този пример. Canonical работи на ниво домейн и прилежащи събдомейни. Не бихте могли да го приложите от друг домейн, които притежавате, но пък за там винаги имаме 301.

Ако ползвате Google AdWords, не е рядкост да видите линк от форум, който съдържа тракинг параметъра на Google http://www.allviaweb.com/lili.php?gclid=CLSy_-i1wosCFTIeGAodaHtaHQ. Потребителите са влезли на страницата ви през платените реклами и са взели линка, който виждат. Аз бих предпочел този линк да отиде в актива на http://www.allviaweb.com/lili.php, ползвайки <link rel=”canonical” href=”http://www.allviaweb.com/lili.php”> на генерираната http://www.allviaweb.com/lili.php?gclid=CLSy_-i1wosCFTIeGAodaHtaHQ.

Относно точка 3, сами разбирате, че линк елемента спомага за доста по-бързо разрешаване на проблеми, там където нямаме достъп или техническа възможност да свършим нещо повече от поставянето на мета таг в страниците. Доста безплатни хостинг услуги, както и такива с учебна цел едва ли ще ви предоставят опция за 301 пренасочване.

– Светльо

Всички искат блогове. Преди 2-3 години ги искаха тинейджърите и поетите, вече ги искат и “онези с парите”. Въпроса е, на вас трябва ли ви блог? Отговорът е любимия ми отговор – зависи.

Блога е трибуна, ако имате какво да кажете и кой да ви чуе, значи ви трябва. Ако не – продължавайте с корпоративните, електронни седмичници. Някой ви е казал, че така “ще ви се вдигнат посещенията от Google” – да така е, ще се увеличат – ако имате какво да кажете и има кой да ви чуе. Стига тафтология – на темата.

Блог ви трябва ако:

Фундаментите:
:: искате да ангажирате клиентите си в разговор – което автоматично означава и да сте готови да чуете не особено ушеприятни неща за продукта, услугата си или вас самия. Активирайте редакцията на коментарите на блога си, но не срещу сърдитите клиенти, а срещу спамърите. Ако не търпите критика и клиента остане нечут на вашият блог, ще отиде и ще разкаже проблема си другаде. Решете въпроса на ваша територия.
:: имате да споделите нещо ценно от вашата професионална сфера – стига вече корпоративна паника в стил Мата Хари – ако не ангажирате клиентите си с това което умеете и не им покажете защо вие сте по-добрите експерти и с какво знание разполагате, ще го направят други. В днешно време всеки на възраст от 10 до 35 (минимум) години знае, че “в интернет има всичко” и болшинството е без пари – ако това знание не излезе от вашата експертна уста и вие не спечелите сърцето на клиента за вашата фирма, ще го направят други. Сериозно.
:: искате да изградите онлайн репутация на експерти във вашата сфера – тази точка няма нужда от кой знае какви обяснения. Разкажете какво умеете, научете най-големите ентусиасти, вземете ума на останалите и шансовете са, че ще заемете експертната ложа. Ако наистина сте добри разбира се, ако не – научете си домашното и тогава дерзайте.

SEOто:
:: най-общо казано за успешна оптимизация са нужни две неща – уникално качествено съдържание и връзки от други качествени сайтове. Ако изиграете добре картите си и споделите в блога съдържание, което е много полезно/забавно/интересно с един куршум ще убиете и двата заека.
:: освен уникално и качествено, ще ви помогне и съдържание което се публикува редовно – блогът е проект, който изисква непрестанни грижи, като казвам непрестанни имам предвид ежедневни. Едни от най-успешните блогове в света публикуват около десет статии дневно. За SEO целите, и веднъж дневно ще добиете нужната видимост, но не по-малко от 2-3 пъти седмично.

Този път ще съм кратка. Както винаги, колегите сигурно имат какво да добавят. Но следващият път ще ви разкажа как да си направите блог, как да планирате публикуването му и как да ангажирате посетителите си.

Не мисля, че скоро е имало новина около Google, която да предизвика толкова истерия (засега само в САЩ, скоро и у нас), колкото появата на Google Search Wiki през последните няколко дни.

За англоговорящите, статията на Danny Sullivan що е то Google Search Wiki е повече от обстоятелствена, а видеото от Google по-долу образователно; при проява на интерес бих превела статията за всички останали читатели.

Направо на темата — ако имате (а вие 99% имате) Google профил, и вероятно почти през цялото време докато се радвате на Google продуктите, като търсенето примерно, сте логнат в него дори и да не сте обърнали внимание, то имате уникалната възможност да си поиграете с резултатите на търсенето. Това не е всичко, имате възможността и да коментирате под всеки резултат, както и да виждате коментарите на останалите Google фенове.

Докато иновацията с префасонирането на резултатите нагоре и надолу по страницата си е абсолютно за ваше собствено удоволствие (примерно искате да видите как сайта ви стои на първо място за думи като mortgage), то публичните коментари са вече съвсем друга история. Тук вече говорим за сериозни проблеми, не по отношение на SEO (въпреки че съм сигурна, че много умове няма да спят следващите няколко месеца докато се чудят как точно да “надхитрят системата”), тук говорим за проблеми с онлайн репутацията. Само си представете коментарите на всички хейтъри под сайта на любимата ви марка кецки и картината ще започне да ви се оформя.
Тук има няколко важни момента:
:: че то и досега си имаше форуми и блогове където всеки можеше да бъде порядъчно оплют — имаше си, но форумите си имат модератори, блоговете си имат администратори; тук няма такива екстри. И освен това не говорим вече само за хейтъри, говорим и за спамъри. Спорно е кое е по-голямото зло, но така или инак вече всеки има възможността да се изявява на първа страница. Честито.
:: може да има качестени коментари, като ревюта на продукти или мнения за услуги на дадена фирма, т.е. полезна информация — да, може. И аз съм зад свободното слово. А сега сериозно — сутрин като си отворите инбокса на работа, колко от писмата са спам, скам и тн и колко са реалната ви бизнес комуникация?
:: на мене тази опция може да ми е полезна, преглеждам много сайтове на ден и не помня откъде съм минал — един от пропуските на Google Search Wiki е че няма такова нещо като личен коментар, който да остане личен. Всички коментари са публични. Всеки коментар, който оставите от рода на “24.11.08 — като на Миро гащите, да не забрая и аз да си взема” го четат всички, може би дори и Миро. Каква ви е точно ползата на фона на всичко останало?

Може да се продължава много със “за” и “против”. За мен обаче на този етап обаче, ситуацията може да се обрисува като:
:: безполезен продукт — всъщност не – полезен е, само че не за потребителите, а за създателите си. Да си преговорим пак “Google не са компания която се занимава с онлайн търсене, Google е компания, която събира данни онлайн” — това прави и този път.
:: потребителите нямат нужда от Google Search Wiki, но не могат и да го дизактивират (освен ако не излязат от Google aкаунта си), могат единствено да не го използват.
:: и най-голямото против, което мога да изкажа — веднъж отприщено, поведение от типа “ей сега отивам в Google и ще напиша аз какво мисля за тея дето не ми направиха отстъпка на рент а кара лятото” води след себе си само проблеми. Единствените хора, които ще спечелят специално от волното коментиране на първа страница са консултантите по онлайн репутация. Но се обзалагам, че и те трудно ще си изработят хонорара.

И много моля, ако някой иска да развива теории за Web 2.0 и съдържание генерирано от потребителите и тн, хайде да го оставим за друг път, най-малкото Wikipedia си има админи.

През всеки един от дните ми (които винаги съм съжалявала, че не са по 48ч), изчитам десетки постове, букмарквам бясно в delicious (и често препрочитам най-интересните), пиша блог постове (не само тук), чатя с най-различни хора в icq, gtalk & skype, чета и създавам работа на инструменти за анализ, поствам снимки във flickr, губя време във facebook, свалям и слушам подкастове от ITunes Store UK и разбира се гледам видеа и изпращам тонове имейли до целия свят. Върша и много други онлайн (и офлайн) глупости … а, и ходя на работа

Живота на всеки от нас клони в една или друга степен в тази насока (за който го иска, разбира се). Когато се абонирах за покана за Photophlow, не съм очаквала нищо. От няколко години чета блога на Emily Chang и рядко има уеб приложение, което да съм пропуснала, още по-рядко някое ме изненадва. Нито приложението, нито представянето му.

Първо накратко какво е Photophlow. Това е платформа, която се свързва с акаунта ви във flickr и ви дава възможността под формата на чат рум да обсъдите, задавате въпроси, критикувате и каквото и да е друго за дадена снимка с автора й. Ако ви се е случвало да публикувате най-добрите си снимки и да се чудите защо никой не коментира или пък изобщо не разглежда/намира, спрете да се чудите и помогнете на нещата да се случат.

Платформата е изцяло флаш-базирана (флаш и други анти-SEO технологии) така че дотук с линк билдинг мераците. Тук говорим за онлайн репутация и уеб промоция. Това са два елемента на онлайн маркетинга. с които трябва да се оперира изкючително деликатно, особено ако ще се вихрите в реално време в чат рум, затова бих ви посъветвала първо да се облагородите малко по темата. Taка че ако сте:
- фото артист на свободна или не съвсем;
- компания която си търси артисти;
- имате уебсайт като абсурди.цом и искате да добавите малко пикантни историйки от извора към съдържанието си
- или каквото и да е друго което не се сещам в момента
ви съветвам да разгледате приложението (създадено от няколко ентусиазирани скандинавци, които ще ви водят за ръка из сътворението си като дете).
Ако не сте нищо от горното и се чудите за какво изобщо четете този пост, ще го кажа съвсем ясно & кратко: Photophlow е перфектният пример накъде отиват 2.0 нещата. Ако имате сериозни намерения в тази област, влезте, разгледайте, поговорете си със скандинавците, разцъкайте новосъздаденият си профил и както се казва в една TV реклама “Кажете здравей мое утре“.

Както е очевидно за редовните читатели на блога, напоследък не ми достига време да пиша многотомни статии за SEO и SEM. Разбира се това, че любовта ми към материята е секнала изведнъж е много далеч от истината, толкова много и толкова далеч, че изобщо не бива да се прави на въпрос.

Истината е, че се ангажирах с един мащабен e-commerce проект, който като всичко мащабно не оставя време за друго. Със или без свободно време обаче, този проект нарои доста въпроси в моя маркетингов ум. Въпроси като: докаде може да стигне едно готово e-commerce решение от гледна точка на SEO? Докаде може да стигне готов e-commerce уебсайт от гледна точка на съвместими със SEO усилия функционалност и дизайн? Но стига вече многословие – може да стигне далеч! Особено ако:
- таргетирате локален пазар (като Google.bg);
- този пазар не показва 20 000 000 резултата за дженерик дума;
- изберете подходящото готово решение (онова решение, което се взема когато сте фокусирани върху “Искам да ме намират в интернет”);
- гореспоменатото решение е гъвкаво по отношение на функционални модули, които можете да активирате или не в магазина си;
и т.н. и т.н.

Аз не съм била винаги “за” готовите решения. Но не ме разбирайте погрешно. Винаги ще ставам права от уважение, когато се споменат имена като Wordpress и OsCommerce. Но идеята, че съм една от многото, които съм си платила петте лева само и само да съм онлайн не ме е изпълвало с гордост и ентусиазъм. Истината обаче е, че има дяволски добри готови платоформи, които просто нямат нужда от SEO и понякога нямат нужда и от SEM.

Другата истина е (нещо което аз винаги пропускам да асимилирам), че редовият бизнесмен, който има нужда от фирмен уебсайт или онлайн магазин не разсъждава като мен и вас. Той не се мята нощем докато спи “Да не забравя да сложа RSS бутон на най-новите си продукти” или “да си сложа nofollow на кошницата, да си сложа nofollow на кошницата!” [--- Update от coolice "Да си сложа кошницата в robots.txt, да си сложа кошницата в robots.txt!"]. И това не се случва, не защото не се е намерил устат онлайн маркетър като мен, който да го просветли, а защото просто не му е нужно (погледни пак горният списък). Нуждите определят съзнанието, другари, и каквото и да си говорим да ранкнеш магазин за сутиени в Google.bg не е изстрелване на совалки, така че наистина ли този бизнесмен има нужда от индивидуално решение за 5/15/50 000лв? Не мисля. Тогава навлизат готовите, кадърно направени e-commerce и фирмени уебсайтове, и съм сигурна че и вие ще се търкате очилата като мен, като видите как те се наместват на челна позиция в Google.bg без нито един входящ линк.

[Update 19/06/2008: за който е любопитен, ето моето готово решение - вече е онлайн, макар да има довършителни елементи --dtodorova]