Навигацията в една уеб страница по определение се използва за да се извлече максимална полза от съдържанието й. Когато е добре осмислена и приложена, и целите на съдържанието са постигнати и потребителите са доволни. Обратното също е в сила.

Кога е вътрешна за страницата една навигация?
Вътрешна за дадена страница е навигацията, която ви помага да достигате до съдържание в същата страница. Ако вземем за пример Wikipedia, там списъка със съдържанието ( така наречената Table Of Content или TOC) на публикацията е точно такова навигационно меню. Линковете водят до отделни параграфи от самия текст.

Един и същи код при различно разположение на съдържанието.
Горното навигационно меню е доста разспространен в практиката вариант, както и Често Задаваните Въпроси (FAQs) или популярните А-Z или А-Я индекси.

С развитието на браузърите, уеб стандартите и особено JavaScript, горния пример вече доби доста по-сложен вид. Ето например няколко скици, които използват таблицата със съдържание като на Wikipedia, но са стилизирани по дуг начин.

Примери за такива типове навигация са:

* Официалният сайт на Microsoft – вертикални табове;
* Hewlett Packard – вертикални табове;
* Adobe за средно образование – хоризонтални табове;
* Портфолиото на Jenna Spevack – акордиционен стил;
* Примери от книгата на Кристиан Хейлман – описани са всевъзможни варианти;

Кога да използваме вътрешна за страницата навигация?
Не бива единствената причина да използвате такава навигация да е страницата да изглежда по-кратка. Според мен, водещата причина трябва да е съдържанието да бъде по-лесно смилаемо, било то с образователна, комерсиална или друга цел.

Дизайн с перспектива
Веднъж щом сте решили да използвате вътрешна за страницата навигация, изниква друго условие с което трябва да се съобразите – да проектирате с перспектива.

Проектирането с перспектива е похват в уеб дизайна, така че първо проектирате за най-малко способните браузъри и после наслагвате допълнителни елементи от които да се възползват и по-способните такива. Ясно е, че това се прави за да стане информацията в крайна сметка достъпна за всички.

Вътрешната за страницата навигация и Ajax
Във всеки един от горните примери, съдържанието е вече съществуващо такова, може първаначално да е скрито по някакв начин или причина, но все пак е там. При страниците, които използват Ajax нещата не стоят така. Там в случай на заявка, съдържанието се дърпа от външни източници без страницата да се опреснява.

Технически, всеки от горните примери може да използва Ajax, дали да го правите по принцип и за всяко нещо обаче е друга тема. В общият случай Аjax е смисленото решение за големи (и средно големи) уеб приложения не за редовия уебсайт.

Вътрешната за страницата навигация и Системите за Управление на Съдържанието
Преди всичко целта на този тип навигация си остава оформление на съдържанието с цел улесняване потребителя. Тези добри намерения обаче малко усложняват иначе нелекото битие на авторите на съдържание.

Всичко там започва с това, че 99% от тях използват системи за управление на съдържанието (CMSs) в работата си, а да се осигури такава навигация при работа с такива системи не е лесна задача. Теси системи позволяват два типа авторизиране на съдържанието – структурно и страницирано.

При структурното авторизиране, елементите които изграждат текста са предварително дефинирани, докато при това по страници всичко става в движение. Най-добрия пример за структурно авторизиране е Wikipedia. Tам предварително е зададен шаблона на съдържанието, като разбира се има различни шаблони за различните видове информация. Всяка една друга система за управление на съдържанието, която няма предефинирана структура на текста влиза в групата на авторизирането по страници.

Както е ясно, проблема за вътрешната навигация идва там където не се знае предварително къде ще са елементите й, т.е. при авторизирането по страници.

На Финала
Когато е добре обмислено и реализирано, навигирането вътре в страницата може да допринесе много за потребителите ви (и в случаите на комерсиално съдържание и на вас). Имайки предвид обаче, че в момента по-голямата част от хората публикуващи съдържание нямат точно тези познания, и използват системи за управление на съдържанието, това си остава упражнение за професионалисти.